Фирмите от хранителния сектор, които не изпълняват мерки и предписания на контролни органи, са заплашени от високи санкции, достигащи до 100 хил. лв. Това предвижда проект на нов закон за управление на хранителната верига, публикуван от земеделското министерство за обществено обсъждане, пише Дневник. Проектът цели да разпредели функциите по официалния контрол между всички институции за цялата верига за доставки на храни – от растениевъдството и животновъдство, през производството и търговията с храни, вина, спиртни напитки, продукти за растителна защита, материали, предназначени за контакт с храни, остатъци от ветеринаромедицински продукти и др.
Според проекта надзорът над тези сектори ще се осъществява от осем различни институции, включително Комисията за защита на потребителите и структури към министерствата на земеделието, здравеопазването, икономиката и околната среда.
Според подготвяния нов закон контролът върху хранителната верига ще се разпредели между осем институции. Четири от тях са подчинени на земеделското министерство – агенцията за храните, агенцията по сортоизпитване, агенцията по селекция и репродукция в животновъдството, агенцията по лозата и виното. Отделно от това проверки ще осъществяват регионалните здравни инспекции към Министерството на здравеопазването, испекциите по околна среда и водите към екоминистерството, Комисията за защита на потребителите, както и Министерството на икономиката по линия на производството на алкохолни напитки. Предвижда се всяка година да бъде утвърждаван годишен план за официалния контрол.
Същевременно законопроектът въвежда и сериозни глоби за неизпълнение на мерки и предписания на контролните органи. Най-малката от тях е при неизпълнение на предписание, дадено при инспекция – тогава физическите лица ще заплащат глоби между 200 и 2 хил. лв., а юридическите – между между 500 и 4 хил. лв. Между 2 хил. и 10 хил. лв. пък стигат глобите в случаите, когато не се осигури достъп на инспектори в обекта, а в случаите, когато се възпрепятства работата им, санкцията е до 5 хил. лв.
Същевременно са предвидени и много по-високи санкции за други нарушения. Така например, когато някой извършва дейност в запечатан от контролните органи обект, наказанията вече започват от 5 хил. лв. и достигат 100 хил. лв., когато това е повторно и е довело до настъпването на “значителни икономически загуби”. До 100 хил. лв. е санкцията и за компании, които не изпълнят разпореждане за въвеждане на ограничения в производството, дистрибуцията, вноса и износа на хранителни продукти или когато не изпълнят мярка за изтеглянето им от пазара или унищожение.
Предлаганите сега глоби са несъизмеримо по-високи от санкциите в хранителния сектор, въведени в други закони. Така например по едно от големите нарушения в закона за храните – за производството, вноса и търговията с храни, които не отговарят на изискванията, се предвижда санкция между 1000 и 6 хил. лв. Максималната глоба за производство или търговия в нерегистриран обект в момента е 4500 лв. Така според предлаганите нови правила легалните производители, макар и със сериозни нарушения, са заплашени с много по-високи глоби от тези, които работят изцяло в сивия сектор.
В мотивите на законопроекта обаче се посочва, че “не се очаква размерът на санкциите да представлява значителна допълнителна тежест за бизнес операторите предвид на отчетените от тях обороти
през последните няколко години”.
