Ретината е чувствителната към светлина тъкан, която облича гърба на окото ни. Лъчите светлина се фокусират върху ретината, като преминават през роговицата, зеницата и лещата на окото. След това биват преобразувани от ретината в импулси и изпратени към мозъка чрез оптичния нерв, където се превръщат в образ, който разпознаваме и виждаме. Именно това е причината здравата ретина да играе ключово значение за това, да виждаме ясно.
Пространството в окото е изпълнено с прозрачен гел, наречен стъкловиден. Този гел е прикрепен към предната част ретината.
Средата на окото ни е изпълнена с ясен гел, наречен стъкловиден (vi-tree-us), който е прикрепен към ретината. В този така наречен гел понякога се появяват малки клетки или парченца, които хвърлят сянка върху ретината и това е причината на моменти да виждате малки петънца, точки и подобни форми, които се движат докато гледате към светло пространство. С напредването на възрастта, стъкловидното тяло може да се свие и да започне да се отлепя от ретината. Най-често това става постепенно без да нанася щети, а понякога се отделя рязко и може да предизвика разкъсване на ретината. В този случай се отделя течност, която повдига ретината от задната част на окото. Това представлява отлепянето на ретината. Зрението се замъглява и не виждаме ясно, а ако не бъде третирано с операция, почти винаги прераства в слепота.
Факторите, които могат да бъдат предпоставка за отлепянето на ретината са тежка миопия, травма, съдови нарушения, периферни нарушения на ретината, предишна вътрешна операция на окото, наследственост, както и предишно отлепяне на ретината.
За да се определи какъв тип лечение се налага, е нужно първо да се определи типа на отлепяне на ретината. Регматогенните и тракционни отделяния на ретината изискват хирургическа намеса. Когато са налице регматогенни отлепяния е нужно да се идентифицират всички разкъсвание и да бъдат третирани и затворени. Методите, използвани, в тези ситуации включват пневматична ретинопексида, склерална катарама или витректомия или различни комбинации от тези техники.
Тракционното отлепяне на ретината налага облекчаване, обикновено чрез парсплана витректомия, но може да се комбинира със склерово огъване.
В случаите на серозни отлепяния не се налага хирургична намеса. Зоните, които са рискови, но все пак няма разкъсвания, се използва лечение с аргон лазер, което има за цел да уплътни ретината около рисковите зони в задната част на стената.
Възстановяването на ретината зависи от това колко сериозно и продължително е било нейното отлепяне. Изключително важно е посещението при офталмолог още при първи симптоми, тъй като нелекуването навреме, е в състояние да причини трайни последици и загуба на зрението.
