В рамките на проучването са взети общо 106 проби, обхващащи 53 храни и напитки от една и съща търговска марка, предлагани от една страна в търговска верига в България, а от друга – в същата или подобна верига магазини в избрани държави-членки на ЕС (Германия, Австрия, Италия и Чехия).
Изследването обхваща:
Сравнение на етикети и на външни белези;
Сравнителни изпитвания в лаборатория – по органолептични и физикохимични показатели и съдържание на специфични съставки;
Сравнение на цените.
Сравнение на етикети и лабораторни изследвания
Проведеното проучване показва, че е налице разминаване в състава и качеството на някои продукти, предлагани на българския и европейския пазар.
ЕТИКЕТИ
Сравнението на етикетите сочи, че при 40 продукта (75,5% от обхванатите продукти) информацията на етикетите е идентична, а при 13 продукта (24,5%) са налице различия в представената информация по отношение на състав и/или хранителна стойност.
Различията в етикетите се отнасят за: мляко за малки деца, моцарела, безалкохолни напитки, сладкарски, тестени и шоколадови продукти и зеленчуков бульон.
ЛАБОРАТОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Органолептични показатели (сензорен анализ) – от изследвани 28 продукта, при 5 продукта (17,9%) са налице различия – моцарела, безалкохолни и шоколад
Физикохимични изпитвания – от изследвани 22 продукта, само при 1 продукт (4,5%) е открито различие – мляко за малки деца;
Анализ на съдържанието на различни специфични съставки:
– какао в шоколадови храни – от изследвани 2 продукта, при 1 продукт (50%) е открито различие;
– немлечни мазнини – изследван е един продукт, като не е констатирано отклонение.
КОНСТАТИРАНИ ПО-СЪЩЕСТВЕНИ РАЗЛИЧИЯ (чрез анализ на етикетите и проведените изпитвания)
Мляко за малки деца – по-високо съдържание на растителни мазнини (вкл. палмово масло) в българския аналог за сметка на по-малко съдържание на мляко на прах. Продуктът от България не съдържа млечна суроватка на прах и е с по-ниско съдържание на микроелементи и витамини. Въпреки че българският аналог може да се определи като с по-ниско качество, той се предлага на сходна цена с тази в Италия.
Сирене моцарела – разлика в цвета и вкуса на продуктите, наличие на шупли в разрезната повърхност и утайка в саламурата на българския аналог. Продуктът от България е с по-ниско нетно количество и по-малко количество сирене в опаковката, за сметка на повече саламура.
Бързо замразени багети – по-малко колбас и твърдо сирене в продукта на българския пазар, за сметка на повече чушки, доматено пюре и хлебна база.
Млечен шоколад – по-ниска масленост и по-ниско съдържание на какао в българския аналог. В млечен шоколад от друга марка е установено по-малко съдържание на лешници в продукта на българския пазар.
Безалкохолни напитки – разлики в състава, степента на газираност, вкуса и енергийната стойност.
При безалкохолна напитка с вкус на портокал от една и съща марка, българският аналог е с малко по-ниско плодово съдържание в сравнение с продукта от Австрия и съдържа глюкозо-фруктозен сироп вместо захар. Тъй като продуктът е широко разпространен в цяла Европа е направено допълнително сравнение на етикетите с още пет други държави-членки на ЕС (Италия, Испания, Белгия, Германия и Унгария), според което плодовото съдържание варира от 5% в Българи и Унгария до 12% в Италия. В Италия, Белгия, Германия и Австрия продуктът съдържа захар, а в България, Унгария и Испания – фруктозо-глюкозен сироп.
Сравнение на цените
Данните сочат, че при 31 продукта (58% от обхванатите продукти) цените в България са с между 0,4% и 64,8% по-ниски от тези в съответната държава-членка на ЕС
Като цяло цените на шоколад, бисквитени изделия и безалкохолни напитки в България са съществено под тези в останалите държави-членки на ЕС, обхванати от проучването.
22 продукта (42% от обхванатите продукти) се предлагат по-скъпо в България (от 1% за сирене „Бри“ в Чехия до 166% за една марка паста в Италия) отколкото в другата държава-членка на ЕС, като впечатление прави:
Италия – драстична разлика при една марка макаронени изделия, чиито цени в България са около 2,5 пъти над тези на италианските аналози;
Германия – значително по-високи цени на българския пазар за плодов сок, чай и месни продукти;
За останалите продукти различията не са толкова съществени – в повечето случаи разликата не надвишава 20% по-скъп продукт в България.
По държави:
сравнението с Австрия сочи преобладаващо по-ниски цени на българския пазар (само за 2 – мляко за деца и един вид пудинг, от 10 продукта цените на австрийския пазар са малко над тези в България)
При останалите 3 държави не може да се открои ясна тенденция.
