Отворено писмо на Националната Био Асоциация:
Национална Био Асоциация е новоучредено сдружение, съгл. Закона за юридическите лица с нестопанска цел – в публична полза. Основните цели залегнали в Устава на сдружението са – да брани интересите на производителите, търговците, преработвателите и потребителите на биологични продукти и суровини. Предвид това Управителния съвет на сдружението, след като се запозна със съществените проблеми в отрасъл „Биоземеделие“ – направление „Растениевъдство“, сектор „Плодове и зеленчуци“ и след проведени консултативни срещи на наш представител с длъжностни лица от Европейския парламент и Европейската комисия
РЕШИ:
– Да сигнализира компетентните държавни институции за проблемите на земеделските стопани в секторите „Плодове и зеленчуци“;
– Да изиска становище от политическото ръководство на компетентния държавен орган, провеждащ политика в областта на земеделието в Република България, а именно – Министъра на земеделието и храните – как, в какви срокове, и дали ще съумее да разреши наличните проблеми в отрасъл биоземеделие;
– Да информира Европейската комисия за начина и реда, по който се провежда Общата селскостопанска политика в отрасъл „Биоземеделие“, направление – Растениевъдство, сектор „Плодове и зеленчуци“;
– Да запознае обществеността с начина и реда, по който се изразходват публични средства по прилагане на Общата селскостопанска политика в Република България, за периода 2007-2013г. и 2014-2020г..
Компетентния държавен огран, в областта на провеждане на Общата селскостопанска политика на ЕС в Република България е Министъра на земеделието, храните и горите, чрез администрацията на повереното му министерство. Отрасъл „Биоземеделие“ и подсектора към него „Плодове и зеленчуци“, се заявяват приоритетни за прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС за периода 2014-2020г.. В съзвучие именно с тези приоритетни сектори, Министърът на земеделието, храните и горите, се явява компетентен държавен орган, който в условията на обвързана компетентност е задължен да следва и прилага политиката на ОСП на територията на Република България. За съжаление сме свидетели вече няколко поредни години, как компетентния държавен орган не може да си свърши съвестно задълженията в областта на „Земеделието“. Политиката водена от Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), води до точно обратният ефект, от който се нуждаем. Нашата страна пое ангажимент, още през предходния бюджетен период на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., да достигне, все още недостижимите 8% биосертифицирани площи, от всички обработваеми земеделски земи. Според базата данни на Евростат за 2016 г., в Република България биосертифицираните площи са под 4%, въпреки значимия растеж през 2015 и 2016 г.. За сравнение Австрия е с 21% биосертифицирани площи, а средно за целият ЕС – процентът е 6,7. В противовес на целите на ОСП, МЗХГ обявява нулеви години на прием по основните агроекологични направления по мерки 10 – „Агроекология и климат“ и 11 – „Биологично земеделие“ през Кампания 2014 и Кампания 2018.
От приетите заявление през Кампания 2017 г. масово се отказват плащания на био производители. В изпратените уведомителни писма от ДФЗ-РА е упоменато, че след направена административна проверка, се установява несъвпадение с кадастралните граници по поземлени имоти /т.е няма географско припокриване/. Това явление се наблюдава дори при трайни насаждения, които имат и изградени ограждения по границата си. С лекота или по скоро тенденциозно се прилага чл .65, ал.1 от Наредба №1/06.04.2009 г., за нарушаване процента на припокриване, без да се правят проверки на място, защото те са в основата на анализ на риска, съгл. чл. 37 ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Не се уважават жалбите и настояванията на земеделските стопани за проверки на място. Служителите на техническия инспекторат, когато извършват проверка на заявените парцели, при кандидатстване за подпомагане при застраховане на плодове и зеленчуци констатират по-големи площи на всички парцели и те са записани в констативните протоколи, което е служебно известно на отдел „Биологично земеделие“ в ДФЗ-РА, но в крайна сметка се зачитат по-малките стойности от площта на заявения парцел и по този начин се прекратява биологичния ангажимент. Като санкция земеделският производител трябва да върне сумата от предходните години – цялата или проценти от нея. Причината за това положение не е в биопроизводителят, а в системата ИСАК /за очертаванията/ и системата ФЕРМА /за правните основания/, които са разработени на различен софтуер WINDOWS и DOS и затова не може да се получи пълно припокриване и копиране на всички парцели от предходната година. Служителите на общинските служби в съдебни заседания и писма казват, че софтуера не е съвършен, че се получават отклонения, че не може да се копират площите от предходната година, но въпреки това производителя е с прекратен ангажимент. Това се дължи на неизпълнение от ДФЗ на разпоредбата на чл. 72 от Регламент на ЕС N 1306/2013 г. и на съвета от 17.12.2013 г. като не предоставят посредством електронни средства inter alia, предварително изготвени формуляри, които да се базират на площите, определени през предходната година, както и графичен материал, посочващ местонахождението на тези площи. Не може и в секция ,,Предупреждения“ да се видят грешките, ако съществуват, както е при грешките за излизащите ,,извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП, ЕНП”, където са записани номерата на БЗС-то и недопустимата част от площта. Напълно неоправдано е прилагането на чл. 15, ал .3, т. 1 от Наредба 4 за прекратяване на поет биологичен ангажимент. Това е и в противоречие на чл. 77, т. 5 и чл. 64, т. 2, б, ,,д‘ на Регламент 1306/2013 г., защото вината не е в производителя и той не може да узнае графичните несъвпадения. За какво съвършенство на системата ИСАК говорим като всяка година се пише, че кампанията по очертаванията стартира на 1 март, а реално това става през април. И през Кампания 2018, ситуацията е същата. Отваряне на заявлението започна в последните дни на месец март, но то не може да се затвори /т.е. приключи/, а сме месец април. Кога ще се очертава, ще работи ли качествено системата, никой не казва, но в крайна сметка след години ще се санкционират производителите, защото заявлението ще се окаже с грешки, които са невидими за бенефициента. Хаус настъпва, когато Министърът на земеделието, храните и горите издаде заповед за прием по кампанията по очертаване, защото никой от служителите не й обръща внимание, и започва едно лутане, питане и звънене по общинските служби, за кога евентуално има слухове, че ще може да си подадем заявленията.
До момента не сме получили отговор колко са санкционираните биопроизводители през 2016 г. и колко средства се освобождават в резултат на това. Казва се само НЯМА ПАРИ. Такива се намират за лобисти и стачкуващи, но не и за производствата, свързани с здравословния начин на живот, които са наистина ценни за цялото общество.
Вярно е, че за целия период за биоземеделие за България е отпуснат бюджет от 151 593 439 евро, който е под 2% от общия бюджет за биопроизводство за ЕС и от него остават за ползване само още 33%. България по-късно започна да ползва подпомагане за биопроизводство и основателно е да има бърз растеж и то най- вече в сектор растениевъдство. Има неправилно разпределение на средствата по направления, по изисквания, по изкуствено създадени условия, няма лимити и има биопроизводители с десетки хиляди декари, със зърнени или технически култури, с пасища без животни. Тези производители получават безпроблемно годишни субсидии в размер на 558 875,40 лв., техните инвестиционни проекти по мерки 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ и 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ са одобрени и реализирани. В същото това време незаслужено се прекратяват био ангажиментите на дребни и средни производители и то най- вече от уж „приоритетния“ сектор „Плодове и зеленчуци“. При тази ситуация ни остава само да се молим да не попадаме в „приоритетите“ на МЗХГ, че ад ни чака.
Реалните биопроизводители са преди всичко хора ерудирани, осъзнати за здравословен начин на живот, с висше образование или потомствени земеделци и за тях е под достойнството им със стачни действия да постигат целите си, но за съжаление това е единствения начин.
На нашите форуми не присъстват хората от т.н. „висш ешалон“, а само някой експерт, който не може да отговори на въпросите и обещава да ги предаде на земеделския министър или на директора на ДФ ,,Земеделие”-РА и всичко приключва с това.
Биопроизводството трябва да се развива, да създава и увеличава работните места, преди всичко в селата, да достигне потребление на биопродукти от 4% каквото е в ЕС, а не 1% както е у нас. 33% от територията на България е полупланинска и дава уникален шанс за развитието на биоземеделието и то най-вече на дребното и средното, но то не се стимулира справедливо, а се наказва. Тези санкционирани производители нямат средства и време да обжалват актове, да плащат хонорари на адвокати и институции. Това се оказа добър способ за икономии и назидание. Така публичните средства отиват при едрите производители, които по мярка 214 – „Агроекологични плащания“, направление сеитбооборот получават субсидии от 769 587,76 лв. годишно, а тези средства са от биопроизводството – мярка 11 „Биологично земеделие“. Искаме подкрепа и справедливост, защото всеки, който е вкусил истинските български био продукти ги е обикнал заради уникалния им вкус. Страните от ЕС консумират нашите прекрасни био продукти, а ние ядем 90% безвкусни, пълни с пестициди, вносни, но малко по-евтини плодове и зеленчуци. Здравето на децата и хората остава тяхна грижа, а не на държавата и обществото, защото трябва всеки сам да се спасява.
Несправедливост има и при изплащането на средствата за обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци. То започна след 20.03.2018 г., но на биопроизводителите те не се изплащат в определения размер според Наредбата, а с намалени ставки. Защо?
Парадокс, с който се сблъскахме е, че от направени консултации между нас и експерти от ДФЗ-РА, системата ИСАК не може да предостави информация, кои производители са с биологични производства и кои не са, за да може да се приложи 50% намалена норма от изискуемите минимални добиви към тези стопанства.
Така ли се стимулира приоритетния сектор „Плодове и Зеленчуци“ и най-вече БИО ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ?
Съществен проблем има и при управление на риска, отнасящ се за подпомагането при застраховане на плодове, зеленчуци и маслодайни култури. Не се покриват рисковете измръзване и осланяване, които са голямото поражение вследствие на глобалните климатични промени. Застрахова се само плода и то след 23.04. до прибирането му, а не се покриват всички рискове за период от 1 година. В подготвената стратегия за борба с градушките най-много средства 13 млн. лв. се очакват от земеделските стопани, 10 – 11 млн. лв. от държавата и 6 млн. лв. от застрахователните компании, които отказват да участват. Сега разбираме, че парите от този фонд няма да се използват за покриване на щети, а за изграждане на ракетни площадки – т.е. ние ще кредитираме държавата, за да изгражда инфраструктура.
Реално кой се подпомага – производителят или застрахователните компании? По същество земеделските стопани не се ли използват за параван, за да се осъществи трансфер на публични средства към застрахователните компании ?
Кратко становище, по водената политика в сектор „Земеделие“ по основни структуроопределящи схеми и мерки, прилагани в Република България, за периода от 2007 до момента:
I. Мярка 214 – „Агроекологични плащания“ (АЕП) – Програма за развирие на селските райони на Република България за периода 2007-2013г.
Това е основна структуроопределяща мярка, прилагана на територията на цялата страна, насочена към агроекологични дейностти.
Мярката включва в себе си голям брой дейностти, по които може да се кандидатства и да се получи компенсаторно плащане за тяхното извършване, за период не по малък от 5 последователни години. Наредба 11/06.04.2009г.
„Чл.2. Подпомага се прилагането на една или комбинация от агроекологични дейности, включени в следните подмерки:
1. биологично земеделие с направления:
а) биологично растениевъдство;
б) биологично пчеларство;
2. управление на земеделски земи с висока природна стойност с направления:
а) (изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност;
б) (отм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) в) поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места;
3. поддържане на характеристики на ландшафта с направление традиционно отглеждане на овощни култури;
4. опазване на почвите и водите с направления:
а) въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите;
б) контрол на почвената ерозия;
5. традиционно животновъдство с направления:
а) опазване на застрашени от изчезване местни породи;
б) традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)„
Положителен резултат на прилагане на мярката :
– Създаде се основата на биологичното земеделие в страната;
– Не малък брой земеделски производители преструкторираха земеделските си стопанства, като видяха ползата и потенциала на биозедеделието;
– От бюджета на мярка 214 – „Агроекологични плащания“, се поеха всички задължения, относно компенсаторните плащания по агроекологичните схеми и мерки прилагани съгласно Наредба № 113/2006 г. по Специалната предприсъединителна програна на ЕС – САПАРД. По този начин вече изграденото, беше съхранено и продължено и през следващия програмен период ПРСР 2007-2013;
– Прилагането на мярката тласна в добра посока, както предприятия в сектор „Растениевъдство“, така и в сектор „Животновъдство“.
Негативен резултат от прилагане на мярката : – Със активното участие на органа по управление на ПРСР (2007-13г.), се създаде възможност, чрез прилагане на схемата за „въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ огромен ресурс от бюджетните средства да бъдат „усвоени“ / източени, към големи земеделски стопанства в сектор „Зърнопроизводство“. На земеделските стопани, които и без това е необходимо да спазват т.н. сеитбообръщения им бе дадена възможност, да си напишат бъдещите планове за петгодишно сеитбообръщене, за което им се предоставя компенсаторно плащане. Нещо повече, спазват или неспазват този т.н. уж агроекологичен ангажимент, санкцията, която може евентуално да се наложи е 5% о тзаявеното плащане. И се получи така, че колкото и неук да си, пишеш си един план за сеитбообръщение с намерение да го изпълняваш 5 години, ненужен никому, а после и потоп да дойде, получаваш 95 % от компенсаторното плащане.
– В сектор „Животновъдство“ съзнателно се допусна друг парадокс – имаш или нямаш животни в земеделското стопанство, имаш право да заявиш площи от пасища и мери, на които „въображаемите“ животни уж пашуват. По този начин близки лица и фирми до съответните Общински администрации „избутаха“, реалните животновъди, като им отнеха общинските пасища и мери и ги заявиха те за подпомагане.
II. Мярка 11 – „Биологично земеделие“ – Програма за развирие на селските райони на Република България за периода 20014-2020г. Това е основна структуроопределяща мярка, прилагана на територията на цялата страна, насочена към агроекологични дейностти. Основна цел на тази мярка е да съхрани и продължи, вече създаденото от програма САПАРД и мярка 214 – „Агроекологични плащания“ по съответните дейностти :
Наредба № 4/2015
Чл. 3. Подпомага се прилагането на дейностите от подмерки “Плащания за преминаване към биологично земеделие” и “Плащания за поддържане на биологично земеделие”, включени в следните направления:
1. биологично растениевъдство;
2. биологично пчеларство;
3. биологично животновъдство.“
Положителен резултат на прилагане на мярката :
– Нови земеделски стопанства имаха възможност, да се възползват по съответните направления, за да преструктурират стопанствата съгласно биологичният начин на производство.
Негативен резултат от прилагане на мярката :
– За съжаление, негативните тенденции забелязани от прилагането на мярка 214 – „Агроекологични плащания“, продължиха, че и превзеха цялото направление по агроекологични дейностти. Браншовите организации алармираха Органа по управление на ПРСР, че е налице съществен риск от злоупотреби по мярката и е наложително да се наложат тавани на земеделските стопанства по отношение на площите, които следва да могат да се заявяват по съответните направления. Това не бе допуснато да се приеме, в резултат на това, допълнителен огромен брой площи в сектор „Зърнопроизводство“, бяха вкл. по съответните направления, което доведе до източване на мярката за 2-3 години. Не се приеха гарантирани бюджети по приоритетния сектор „Плодове и зеленчуци“, което доведе от липса на бюджетен ресурс за всички дребни и средни био стопани, имащи пряко значение за трапезата на крайния потребител.
– Допълнително масло в огъня наляха и критериите по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, които предоставяха допълнителен брой точки за кандидатстване за предприятия в „преход към биологично земеделие“, а не които са вече „преминали периода на преход към биологично земеделие“. По този начин големите зърнопроизводители, бяха стимулирани да включат част от стопанствата си, и да симулират, че желаят да произвеждат зърнените си култури по биологичен начин. Така се получи двоен негативен ефект – създадоха сеизкуствени условия, които на практика източват бюджетен ресурс по мярка 11 „Биологично земеделие“ и в същото време получават финансиране по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“. На по късен етап МЗХГ коригира тези критерии, но при свършен факт и източени бюджетни лимити.
Кампания 2014 и 2018 – бяха обявени за нулеви в сектор „Биоземеделие“ – поради недостик на бюджетни средства по тези направления. На практика Кампания 2017, въпреки, че имаше частичен прием – отказите валят;
– За съжаление мярка 11 „Биологично земеделие“ – е поставена в невъзможност да поеме компенсаторните плащания, към вече изградените стопанства, които излизат от поетият си пет годишен ангажимент и са вече биологични. По този начин се поставя началото на провала, както по мярка 11 „Биологично земеделие“, така и по мярка 214 „Агроекологични плащания“, защото вече изграденото не може да се съхрани.
Обръщаме внимание :
Компенсаторните плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ и мярка 214 „Агроекологични плащания“, компенсират земеделските стопани за извършените от тях агроекологични дейности, за пропуснатите ползи в резултат на същите тези дейностти. Именно поради това, че работим в условията на пазарна икономика, кой пазарен субект, ще изпълнява дейност в обществена полза, без да има публично компенсаторно плащане ?
МЗХГ – поставя земеделския стопанин или да избере доброволния фалит или да преустанови агроекологичните дейностти.
В случай, че се преустановят агроекологичните дейностти, се пита : Защо МЗХГ е харчило национален и европейски публичен бюджетен ресурс, за да ги създаде?
Сигнализираме, че :
В резултат на изменение на нормативната уредба, както и прилагането на симулативни агроекологични мерки, се допусна целенасоченото източване на огромен бюджетен ресурс от агроекологичните мерки. Специално внимание и проверка от страна на компетентните държавни и европейски органи, трябва да се обърне на мерките :
– мярка 214 „Агроекологични плащания“ – подмярка „Въвеждане на сеитбообръщение, за опазване на почвите и водите“ от ПРСР (2007-2013);
– мярка 10 „Агроекология и климат“ – подмярка „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение“;
– Приетия ранкинг (точкуване), на подадените заявления за подпомагане по мерки 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ и 4.2„Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ ПРСР 2014- 2020.
Така извършените нормативни промени при прилагането на горепосочените мерки и направления, допуснаха изразходването на огромен бюджетен ресурс от агроекологичните мерки, без да е планиран този разход в разписването на тези мерки, които впоследствие блокираха целия сектор – Биоземеделие. Тези мероприятия, които доведоха до извънпланови бюджетни разходи и недостиг общо от около 60 млн евро се проведоха и в резултат на „ефективно лобиране” и предложения от страна на консултанти, които работят за същите заинтересовани, а и самите консултанти имаха интерес от така направените извънредни разходи.
Проблема още повече се задълбочава, когато става ясно, че по същество прилагането на тези схеми и мерки, няма нищо екологично, а представлява параван за трансфер на европейски средства уж към биопроизводители.
Поради това, периодично целият сектор се тресе от скандали и липса на бюджетни средства, защото Органа по управление на Програмата за развитие на селските райони – злоупотреби с агроекологичните мерки и направления. Имайки предвид всичко гореизложено
НАСТОЯВАМЕ:
1.Министър-председателят на Република България, чрез администрацията на Министерски съвет и по точно чрез „Главен инспекторат“ към Министерски съвет, да извърши проверка на Органа по управление на Програма за развитие на селските райони на Република България за периодите 2007-2013 и 2014- 2020 по следните схеми и мерки на Програмата:
– мярка 214 – „Агроекологични плащания“ ПРСР 2007-2013;
– мярка 10 – „Агроекология и климат“; – мярка 11 – „Биологично земеделие“ ПРСР 2014-2020;
– мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ ПРСР 2014- 2020; -мярка 4.2„Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ ПРСР 2014- 2020.
Проверката да установи:
– Дали промените в Нормативните актове по съответните мерки, отговарят на приоритетите на ОСП и дали водят до необходимия ефект при изразходването на публични средства?
– Дали изразходването на така направените нормативни промени в Нормативните актове по съответните мерки, водят до изразходването на публични средства съобразно принципите на ефективност и ефикасност?
– Дали така направените нормативни промени в Нормативните актове по съответните мерки през годините, целенасочено не отварят възможност за създаването на т.н. „изкуствени условия“ от страна на бенефициентите, за усвояването на европейско и национално финансиране;
