Седемдесет процента от здравните разходи в ЕС са за лечение на хронични болести, а една от големите предпоставки за тяхното възникване са нездравословните хранителни навици и затлъстяването, което е повсеместен проблем. Затова е много важна промяната на състава на храните, която трябва да се направи заедно с индустрията, е постепенно да се намалят нивата на трансмазнини, сол и захар в продуктите – това е нещо, върху което се работи на европейско ниво в момента. Всички държави в евросъюза могат да направят обща поръчка за висококачествени храни.
Това каза пред журналисти директорът на “Обществено здраве, странознание и управление на кризи”, Главна дирекция “Здравеопазване” към Европейската комисия Джон Райън, който участва в конференция “Здравословно бъдеще за Европа: здравословно хранене при децата”, част от календара на българското председателство на Съвета на ЕС, пише Дневник.
Резултатът от конференцията на експерти трябва да е документ, който да очертае проблемите на храненето на децата и какво е необходимо да се промени на общо европейско ниво както по отношение на качеството, така и в контрола му и също в рекламирането на деца на храни с нездравословно съдържание.
Здравословно хранене не значи само безвредно хранене, но и по-качествено хранене. Трябва да се наблегне на качеството на храните и подбора на продуктите, а не само на ниската им цена като критерий при обществените поръчки за доставката на храни в училищата, посочи Джон Райън. Затова едно от предложенията е за редактиране на тези изисквания за страните в ЕС.
По думите му дали на местно ниво се спазват стандартите, наложени и на европейско и на национални нива, е единият ключов фактор за качеството. Вторият е търсенето от страна на потребителите, за което също могат да се вземат мерки на европейско ниво, чрез ограничения в маркетирането на някои продукти за деца, но и на гражданско ниво.
“Потребителите сами трябва да поискат намаляването на съставките на трансмазнини, сол и захар, независимо от вкусовете, с които са свикнали. Предложихме и да има специални правила в маркетинга и рекламата на храни с високо съдържание на мазнини, сол и захар, това се отнася и за алкохола – това обсъждахме в директивата за медиите. Важно е да се контролира маркетингът на определени продукти сред децата”, обясни той и уточни, че вече са подготвени много от тези мерки за намаляване на рекламата.
Заместник-министърът на здравеопазването Жени Начева коментира, че в България нормативно е регламентирано храненето при децата в различните възрастови групи и в нова наредба за профилактиката на Министерството на здравеопазването се подготвят допълнителни инструкции срещу проблемите на затлъстяването и неправилното хранене. По думите й: “Вярваме, че винаги може да се направи още – да се въздейства върху нагласите на обществото, училището, семейството, да се работи съвместно с всички сектори, затова за нас е важно съвместно да търсим решения с други държави в ЕС.”
В страната ни вече се прилагат две програми за здравословно хранене на децата в училище – “Училищен плод” и “Топло мляко”, които обхващат 430 хиляди деца в 77% от учебните заведения, включително детските градини, посочи също и зам.-министърът на земеделието, храните и горите Цветан Димитров. По двете програми годишно се харчат 20 млн. лв., като половината от тях са евросредства, уточни той.
“Необходимите действия и мерки за преодоляване на посочените проблеми вече са заложени в действащи национални профилактични програми. Българският парламент предстои в най-скоро време да приеме нов Закон за храните, чиято основна цел е да гарантира висока степен на защита здравето и интересите на потребителите по отношение на храните. В закона са обхванати и аспектите, свързани с рекламата на храни и напитки, допринасящи за нездравословен модел на хранене, предназначени за деца”, заяви Димитров.
