Това е казал за БТА Манол Тодоров, дългогодишен пчелар и носител на високото отличие “Пчелар на 2000 година”, цитиран от dir.bg.
Пчеларите са посочили наименованията, с които е популярен продуктът и искат да получат защита – (ЗНП) “Странджански манов мед” (PDO) “Strandzhanski manov med” (ЗНП) “Maнов мед от Странджа” (PDO) “Manov med ot Strandzha”.
Националната регистрация на продукта е приключила и от 10 ноември м. г. е публикувана продуктовата спецификация.
Тъй като няма нито едно възражение по нея се очаква отдела по европейските схеми за качество да излезе с доклад, който да бъде предложен на министъра на земеделието и храните за подпис.
Следва включването на продукта в националния регистър и подготовка на документа за Брюксел. Срокът, в който Европейската комисия трябва да се произнесе за това, че “Странджански манов мед” е продукт със защитено наименование за произход е 6-месечен.
Финалът на целия процес е издаването на Регламент на ЕК и публикуването му в Официалния вестник на Европейския съюз.
Според дългогодишния български пчелар този процес не само ще донесе имидж на страната ни и на производителите на меда, но и ще доведе до възраждане на целия Странджански регион.
От тази марка ще се възползват производителите от общините – всеки пчелар, който произвежда този продукт и пчелите му се намират в този район ще подпише договор за проверка и контрол.
Европейският съюз предлага три вида закрила на селскостопански и хранителни продукти – защитени наименования за произход, географски указания и храни с традиционно-специфичен характер. Общото между тях е, че защитените продукти носят логото на ЕС, което означава, че са с по-специални качества, а съответно и по-скъпи.
“Странджански манов мед” ще бъде първото за страната ни вписано защитено наименование за произход.
Засега България има успешно регистрирани като защитено географско указание само два продукта – горнооряховски суджук и българско розово масло. Като храни с традиционно-специфичен характер са регистрирани “Кайсерован врат Тракия”, филе “Елена”, “Панагюрска луканка” и роле “Трапезица”.
Очаква се към тях да бъде добавена и “Говежда пастърма”, чиято процедура в Брюксел е към своя край.
Регистрираните в Брюксел храни носят добавена стойност за производителите и за района, в който са произведени. Вписването в регистрите е средство за достъп до пазара, осигурява допълнителна заетост на хората в тези райони и води до опазване на традициите и биоразнообразието.
Странджанският мед се добива в пчелини, разположени в дъбовите гори на Странджа планина и задължително в очертания географски район през месеците юни, юли и август. “Странджански манов мед” се произвежда в общините: Созопол, Приморско, Царево, Малко Търново и Средец.
Медът е смолисто червен на цвят, с дървесно-карамелени нотки, гъста консистенция. Любопитното е, че не се произвежда от пчелен прашец. Пчелите са се адаптирали към голямата гъстота на горите в Странджа.
Освен биологично чист мановият мед е с ниско участие на полен и с разнообразен ботанически произход. Най-ценното му качество обаче е неговата електропроводимост и съдържанието на минерали в големи количества.
За мотивите странджанският манов мед да се присъедини към групата отбрани продукти, носители на лого на ЕС, са неговите лечебни свойства – медът се смята за основно противоанемично средство и е много полезен за профилактика на заболявания като тези на черния дроб и на дихателните пътища.
