post

Вселената се създава преди 13,7 милиарда години с Големия взрив. Животът за пръв път се появява на нашата планета преди 3,8 милиарда години. Земята става свидетел на хуманоидния вид Home Еrectus, който върви изправен, за първи път преди 1,9 милиона години. Преди 7 000 години се изработват първите пари.

Не всеки има всичко и за това хората започват да си разменят различни стоки. Всеки винаги има нещо в излишък и има нужда от нещо, което има другия човек. По този начин хората започват да обменят излишните си активи за това, от което се нуждаят.

Когато някой има повече от необходимите ябълки, а друг – портокали, може просто да обменят плодове един с друг.

Ами ако някой има излишни ябълки, но не иска портокали? Например, може да иска да притежава ягоди.

Той ще намери някой, който да му даде ягоди в замяна на неговите портокали и двамата ще бъдат щастливи.

Но какво ще стане, ако някой има излишък от банани, но не иска портокали? Това би било проблем.

Интелигентните хора започват да си задават въпроса: “Може ли да има нещо, което всеки да иска?”

Така се появяват стоковите пари.

Има няколко неща, които почти всички използват като сол, семена, овце и крави. Те се превръщат в първите стокови пари. Ако човек притежава едно от тези неща, може да ги използва, за да получи каквото иска.

Разбира се, никой не би отхвърлил предложението за суровинни пари. Това са активите, които всеки използва, така че всеки ги оценява. Системата започва да работи.

Пазарите на стокови пари, обаче, не са без свои собствени проблеми. Носенето на чували пълни със семена в друг град е наистина трудно. Съхраняването им също е огромен проблем. Ако се съхраняват за по-дълъг период от време, те ще загинат.

След това умните хора започват да си задават въпроса: “Има ли нещо по-лесно да се носи и съхранява, което да бъде отново ценно за всекиго?”

Металите се явяват отговора.

Металите са по-лесни за носене, преброяват и съхраняват, а също така, са по-лесни за носене (като по този начин те се явяват удачен заместител на ценните суровинни пари). Страните и кралствата започват да рисуват монетите си с различни тежести, които носят печат, доказващ валидността им. Начинът им на изработка гарантира теглото и автентичността на монетата.

По това време хората все още са във фазата, в която всичко, което правят, се фокусира върху тяхното оцеляване.

Всяка стойност на монетата се измерва от материала, от който се изработва. Въз основа на използвания метал и теглото му, монетите получават своята стойност.

Монетите са направени предимно от злато и сребро, тъй като те са редки и не корозират, като по този начин осигуряват стабилно тегло. Тъй като те са лесни за пренасяне, хората дори започват да ги използват под формата на бижута – за да са винаги  на мястото си и други да видят материалното им благополучие.

Но това предизвиква нови проблеми.

Появяват се кражбите.

За хората боговете съществуват много преди да се измислят парите. Те живеят в храмове, а благородните метали намират там своя нов дом. Хората започват да ги съхраняват в храмовете, защото никой до тогава няма смелостта да открадне нещо от Бога. По този начин се намира безопасно място за монетите.

Веднага щом хората поставят златото си в храма, свещеникът им дава хартиена разписка, в която се посочва количеството на златото. Това условно носи обещанието на свещеника да не отрече златото от разписката, когато получателя се нуждае от него и си го поиска обратно.

Преди хората да го осъзнаят се заражда банкирането. 

Тези своеобразни разписки, аналогични на съвременните касови бележки, представляват стойността на златото, което се депозира на свещеника, така че прехвърлянето на разписката от едно място на друго би означавало да се премести самото злато. По този начин парите навлизат в обществото. Хората започват да използват разписките вместо злато, защото директно представляват златото, като същевременно са по-лесни за носене и съхранение.

„Потребителското банкиране – продажбата на дълг на семействата от средната класа – е златна мина.” – Елизабет Уорън

С течение на времето правителствата и банките заменят храмовете. През деветнадесети и двадесети век почти всички съществуващи валути се основават на обещанието за злато и сребро. Хартията получава своята стойност, защото представлява ценните метали, които се държат от тези правителства и банки.

Изобретяването на валутите

Златото като рядък ресурс не е свързано с валутите, които използваме днес. Това е така, защото стойността на парите вече не зависи от стойността на златото. Това зависи от стабилността на правителството, в чиято юрисдикция се издава и използва. Репутацията на правителството в наши дни създава стойността на парите.

Хартията, която хората обменят за стоки и услуги, всъщност представлява самите пари. Човек няма да получи злато, ако отиде и даде хартия на банката.

Тъй като централните органи като банките и правителствата контролират стойността на конкретната валута, за да направят системата по-ефективна, те заменят ценните документи с ценни цифри, които се съхраняват на компютър.

Валутата става електронна.

Първо, банките заменят златото с представителни документи, а след това започват да оценяват тези документи, без да бъдат подплатени с истинско злато. Същият цикъл се повтаря още веднъж и банките заявяват: “Хората все още могат да откраднат хартиените си пари. Това означава, че хартиените пари все още са несигурни. Тогава хората измислят ново решение. Те започват да депозират хартиени пари и в замяна правят запис в компютър, който показва колко пари са вложени. Всеки път, когато човек желае да изтегли от своите хартиени пари, банката му ги отпуска.

За масите предложението изглежда разумно. Тези цифри в компютрите се подкрепят от депозираните хартиени пари.

Парите, които зависят от стойността на благородните и редки метали, вече се превръщат в компютърно число.

В зората на двадесет и първи век, най-интелигентните хора започват да си задават  въпроса: “Ако парите могат да бъдат само няколко цифри в един компютър, може ли да има начин да се подплатят с някакъв ресурс? И трябва ли да се съхранява на компютъра на централизиран орган?

Зората на криптовалутите.

Светът вече се свързва чрез Интернет. Компютрите правят хората по-ефективни в това, което правят, отколкото когато и да било. Това, което в миналото им отнема дни, вече им отнема минути.

Изчислителната мощ е неразделна част от нашия живот, която е толкова оскъдна и ценна, колкото златото за предците. И когато умните хора зададоха дълбокия въпрос: “Може ли да се създаде валута, която да бъде подкрепена от изчислителна мощ?”, Отговорът е да.

Какво представлява WTF?

Хората търгуват дълго преди да се появят парите. Хората, които си имат доверие, обменят стоки, с които разполагат за такива, от които се нуждаят. Това са хората, които вярват в същите истории за боговете и митологичните същества, между другото.

Парите са история, в която всеки вярва.

Отделният човек вярва в тях, защото вижда, че всички вярват. Доверието към стойността на парите започва да намалява и вярата в парите започва да става все по-изчерпана, тъй като сложността на технологиите постоянно се увеличава.

Има ли Светия Граал на криптовалутите?

За сега те са най-доброто, докато не се появи нещо по-добро. Криптовалутите са децентрализирани, но това не означава, че всички ще имат равни части. Това е една от погрешните схващания, които се разпространяват. Всеки може да чуе въпроса:

– Защото криптовалутите са напълно децентрализирани. Така всички ще имат еднакви части от тях?

– Всъщност не.

Ако една валута ще процъфтява в дългосрочен план, тя трябва да бъде подкрепена от оскъден ресурс. Недостигът има свойството, че не е равномерно разпределен. Ако не е такъв, на първо място няма да е оскъден.

По този начин парите, по проект, са такива, че трябва да има богати и бедни в обществото, за да имат някаква стойност. Трябва да има хора, които имат излишък от тях, а останалите желаят да имат такъв излишък.

При криптовалутите силата и властта могат да променят хората, които ги притежават, но това няма да промени начина, по който обществото функционира като цяло. Остава отворен въпросът дали колкото по-рано човек стане част от криптовалутите, толкова повече ще има.

„Царете ще паднат.

Друг царе ще се издигнат.

Но парите,

Парите винаги ще оцеляват.”
Източник: http://kreditite.com/

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *