България има потенциал да регистрира повече храни с географски означения в европейския регистър, но все още има редица проблеми, заради които процесът не може да бъде ускорен. Това стана ясно по време на конференцията “Храни с географски означения – възможности за местно развитие и достъп до нови пазари”, която “Икономедиа” реализира в партньорство с фондация “Земята- източник на доходи” и Slow Food в България по проект, съфинансиран от ЕК, пише Капитал.
Събитието се проведе в петък в рамките на международното селскостопанско изложение “Агра” в Пловдив.
Подпомагането на процеса по кандидатстване може да се случва и по линия на европейските фондове – чрез програмата за развитие на селските райони и чрез промоционалните програми, с които се рекламират различни продукти, стана още ясно по време на събитието. България почти не се възползва от тази възможност.
Същевременно обаче продуктите със защитени наименования успяват да привлекат повече интерес, да навлязат в търговските вериги и заведенията.
В момента България има седем земеделски продукта и храни, вписани в европейския регистър на защитените наименования. Пет от тях са храни с традиционно-специфичен характер – филе “Елена”, кайзерован врат “Тракия”, “Пастърма говежда”, “Луканка панагюрска” и роле “Трапезица”. В регистъра има и два продукта със защитено наименование за произход – българско розово масло, което може да произвежда на територията на Розовата долина, както и “Горнооряховски суджук”, който може да се произвежда само в Горна Оряховица. В момента България е в процес на регистрация на първото защитено наименование за произход- Странджански манов мед, което се очаква да бъде вписано официално през лятото.
В момента в земеделското министерство има стартирана процедура и за защита на месо от източнобалканска свиня, което също кандидатства за наименование за произход, стана ясно от думите на Елка Божилова от дирекция “Политики по агрохранителната верига” в министерството. По думите й има интерес и за други продукти като кисело мляко, лютеница, продукти от сектор плодове и зеленчуци.
По време на конференцията председателят на сдружението, подало документите за мановия мед, Манол Тодоров съобщи, че в момента се работи и по процедура за кандидатстване на странджански пчелен прашец.
Десислава Димитрова от Slow food в България представи още няколко продукта, които могат да бъдат вписани в регистъра. Такива са например зеленото сирене от Черни вит, колбасът нафпавок от Разложко, розовият домат от Куртово Конаре, смилянският фасул и др.
Основните трудности при вписването на продуктите са в няколко посоки. От една страна, е трудно сдружаването на производители, които да се заемат с регистрация на продукта, а от друга, липсва и целенасочена политика за това. Така например според Иван Панов от фондация “Земята – източник на доходи” в момента при кандидатстване за защитени наименования разходите по процедурата са за сметка на онези, които са предприели стъпки да я стартират, но впоследствие ползите са за всички, които отговарят на изискванията.
Манол Тодоров от сдружението, което е в процедура по регистрация на Странджански манов мед, съобщи, че периодите за събиране и предаване на необходимите документи са дълги, процедурата по одобрение – също. Същевременно производители, които имат право да произвеждат продукти със защитени наименования, казват, че на пазара има имитации и в тези случаи липсва адекватна правна защита.
В настоящия програмен период България не се е възползвала от възможността да включи подпомагане за храни със защитени наименования в програмата за развитие на селските райони за разлика от 16 други държави, съобщи по време на конференцията евродепутатът от БСП Момчил Неков, който е и член на парламентарната комисия по земеделие в европейския парламент. В периода до 2020 г. общо отделените средства за схеми за качество в другите държави са 379 млн. евро. От тях най-много средства ще бъдат в Италия – 91 млн. евро, Австрия – 66.48 млн. евро, Испания – над 56 млн. евро, стана ясно от презентацията на Неков.
Отделно от това продуктите с географски означения могат да кандидатстват и по линия на промоционалните програми на ЕС, чрез които те могат да бъдат рекламирани в други държави членки или в трети страни. През 2016 г. за продукти, свързани със схеми за качество, са били отделени 10 млн. евро, докато за 2018 г. сумата вече е 48 млн. евро от общите средства за промоционални кампании.
На този етап България няма одобрена програма за реклама на продукт с географско означение.
