Амарантът – суперхрана за тялото, суперкултура за планетата

Автор: Роман Рачков

Растение с голям потенциал като храна и фураж в условията на променящ се климат, което все още е силно подценявано в България

Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.

• Амарантът е една от най-обещаващите нишови култури за съвременния агробизнес, поради високата му екологична адаптивност, бързо развитие и способност да издържа на екстремални условия.
• Суперхраната ще претърпи бурен растеж през следващите години, основно заради тенденциите за здравословно хранене и устойчиво развитие в земеделието.
• Растението има множество приложения и всичките му части могат да се консумират, за разлика от много други зърнени култури.
• Способността за висок добив и кратките му производствени цикли също го правят потенциално решение за справяне с хранителната несигурност.
• Растението е идеална култура за едно климатично неутрално сеитбообращение, тъй като е устойчив на болести, засушаване, може да бъде отглеждан без риск за консуматора на маргинални, засолени и замърсени почви.

Хранителните навици в наши дни се променят по-осезаемо в посока на здравословен и пълноценен начин на живот. Все повече хора преминават към балансирани диети и осъзнато хранене, а интересът към суперхраните продължава да нараства. Увеличава се и броят на хората с глутенова непоносимост, което допълнително насочва търсенето към алтернативни зърнени култури.

На този фон амарантът бързо набира популярност. Благодарение на богатото си съдържание на висококачествени протеини, фибри и минерали, той се превръща в предпочитан избор на пазарите, ориентирани към здравословно хранене и устойчиво потребление.

Амарантът има множество приложения. Известен е с високата си хранителна стойност и се използва като зърнена култура ифураж, но и в индустрията – за биогорива и пластмаси. Все повече фермери, включително и в Европа, започват да отглеждат амарант. Непретенциозен за отглеждане, може да се използва в регенеративното земеделие, за възстановяване на засолени и замърсени почви.

Според доклад от април 2025 г. световният пазар на амарант е бил оценен на приблизително $6 млрд. през 2021 г. и се очаква да нараства с годишен темп от 10–12% през следващото десетилетие, достигайки до $31,5 млрд. до 2035 г. Този ръст се дължи на две основни причини – нарастващото търсене на безглутенови, растителни и функционални храни, като и на климатичната му адаптивност и приложението му в устойчивото земеделие.

За съжаление, България е изключение в тази тенденция, въпреки че условията в страната са идеални за отглеждането му. 

Аграрният сектор в страната ни трудно се насочва към търсене на алтернативни култури с висок пазарен потенциал. Очевидна е липсата на пряка и ефективна обратна връзка между аграрната ни наука, през съветническите служби в земеделието, която да допринесе за осведоменост на фермера за нови за него възможности, свързани с тези култури. Самата агрокултура на българския фермер днес е далеч от желаното тя да съответства на предизвикателствата на 21 век. Високата концентрация на поземлена собственост – както своя, така и арендувана – в ръцете на малък брой крупни земевладелци и арендатори, води до стремеж към получаване на субсидии, а не към една устойчива земеделска система. Всичко това спъва навлизането на нови, алтернативни култури, какъвто е и зърненият амарант в полето на българския земеделец. Затова той присъства днес на родния пазар под формата единствено на скъп за потребителя вносен продукт.

Амарантът има приложения в много сфери: от хранителната индустрия и здравеопазването до екологични и индустриални решения.

Амарантът е, част от семейство Amaranthaceae, към което принадлежи и добре познатия ни щир. Той е силно развито растение с месести стъбла с височина до 2,5 м. Цветовете са събрани в дебели, обемисти, класовидни метли и в зряло състояние имат дължина до 30 см и диаметър до 20 см, тежат до 1 кг. Семената му са много малки, но многобройни – достигат до половин милион в една метлица. Няма друга земеделска култура с такъв коефициент на възпроизводство.

Всички части от надземната част на растението могат да се използват както за човешка консумация, така и за фураж – семена, листа и стъбла. Амарантът е суперхрана: в няколко супени лъжици от него са концентрирани невероятни здравословни ползи за организма. Той повишава енергията и издръжливостта. Премахва умората и тонизира. Вкусът му е неутрален и се съчетава с практически всякакви видове ястия. В 100 гр. амарант се съдържат около 370 kcal.

Традиционно амарантът се използва за храна, като алтернатива на другите зърнени култури – под формата на безглутеново брашно или като цели зърна, подобно на ориза или киноата. Листата в прясно състояние са чудесна алтернатива на спанака.

От него могат да се правят и други продукти. Маслата, извлечени от амарант, се влагат в масла и кремове за защита и подхранване на кожата.

Семената на амаранта са високоценени заради хранителната им стойност. 

Семената съдържат висококачествени протеини, които включват всички незаменими аминокиселини. Освен това амарантът е източник на фибри, витамини (като витамин B и E) и минерали, като калций, магнезий, желязо и калий. Амарантът не съдържа глутен, което го прави идеален избор за хора с глутенова непоносимост.

Зелената маса на амаранта е богата на протеини, желязо и витамини А и С. Той е богат и на суров протеин: сухото вещество съдържа 12–23%, листата – 12-33%, стъблата – 12-15%. Показателите са сравними с тези на спанака и на пшеницата.

Тъй като амарантът е способен да произведе голямо количество биомаса за кратко време, той е перспективна култура за производството на биогорива и биоразградими пластмаси.

Снимка 2: Насаждение с амарант. Източник

Амарантът е убедително решение за устойчиво земеделие

Амарантът е отлична алтернативна култура в условията на променящ се климат поради няколко ключови предимства, които го правят устойчив и подходящ за отглеждане при неблагоприятни климатични условия.

На първо място той е устойчив на засушаване и толерантен към високите температури. С това той е подходяща култура за райони, страдащи от липса на валежи, каквито наблюдаваме в Североизточна България.

Растението може да се отглежда на различни типове почви, включително върху маргинални и слабоплодородни терени и такива, подложени на засоляване.

В процеса на вегетация, амарантът проявява висока устойчивост към болести и неприятели, което намалява рязко нуждата от употреба на синтетични пестициди и торове. Това намалява екологичното му въздействие и го прави подходящ за устойчиво земеделие, което става все по-важно в условия на променящ се климат.

Той е обогатил земеделската система, тъй като подпомага възстановяването на почвите и ограничава изчерпването на техните ресурси.

Амарантът вирее и в региони с недостиг на вода поради естествените си механизми за пестене на вода. Дълбоката му коренова система, използва водата ефективно. Устойчив на топлина, с кратък цикъл на отглеждане и устойчив на засоляване, растението гарантира надеждни добиви дори в непредвидими условия. Така той се оказва един ценен източник на храна.

Амарантът допринася също и за смекчаване последствията от климатичните промени чрез улавянето на въглероден диоксиди и подобряване на почвеното здраве. Неговият бърз цикъл на растеж предлага допълнителни ползи за фермерите. При избор на подходящи линии или сортове с по-къс вегетационен период растението е способно да даде две реколти годишно, първата за зърно, а втората като листен фураж.

Амарантът има значителен потенциал, но за да се развие той, това изисква инвестиция в повече и по-задълбочени изследвания. Това ще спомогне за по-широка и всеобхватна употреба на потенциала му. 

Тези мерки включват работа по генетично подобряване на съществуващите линии и сортове от зърнен амарант. Селектиране на нови сортове подходящи за отглеждане в съответния агроекологичен регион. Установяване и поддържане на стандартизирани агрономически практики свързани с технологията на отглеждане, растителната защита и последващата преработка до краен продукт. Инвестирането в амаранта може да изгради по-устойчиво земеделие и земеделски системи в един динамично променящ се с климата свят.

Уникалните свойства на амаранта

С уникалните си свойства и многостранната употреба, зърненият амарант – свещеното зърно на ацтеките, привлича все по-голямо внимание още от 70-те години на миналия век, когато е преоткрит. Той има някои селскостопански предимства и заради способността си да расте успешно при неблагоприятни условия на околната среда: например висока радиация, температура и суша. Тези качества са доказани от многобройни, фундаментални научни данни. В традиционни ястия зърното или младите листа на амаранта могат напълно или частично да заменят обичайните съставки. Продуктите на негова база имат и потенциал за приложение като съставка в нови храни. Така зърното амарант – под формата на брашно, люспи, кълнове или зърно – подложено на ферментация, пукане, малцуване, екструдиране, изолиране на специални съединения, може да бъде максимално използвано.

Амарантът е перспективна алтернативна култура, която предлага решение на редица предизвикателства, произтичащи от промените в климата. Неговата устойчивост на засушаване, високи температури, различни почвени условия и ниска зависимост от химически торове го правят ценна култура за бъдещето на устойчивото земеделие. Той може да играе важна роля в гарантирането на продоволствената сигурност в условия на климатични промени и да помогне за адаптацията на земеделието към новите реалности.

Източник: https://www.climateka.bg/amarant-superhrana-superkultura/