Биовъглен работилница в споделена градинка Герман
Целта на събитието, което се проведе през октомври 2022 г., беше демонстрация на процеса на производство на „биовъглен“, който може да се използва за подобряване на почвените характеристики, като едновременно с това е и технология за борба с климатичните промени.
Какво е биовъглен и как се произвежда?
Биовъгленът или biochar (англ.) като добавка в почвата може да подобри характеристиките ѝ, допринасяйки за задържането на вода и хранителни вещества, които да са на разположение на растенията, когато са им най-необходими. Същевременно, този порест материал способства и за дългосрочното и стабилно съхранение на въглерод в земята. Биовъгленът се получава при термичното изгаряне на биомаса като дървесина, листа, оборска тор, стърготини, компост и/или други органични отпадъци и материали при 500 – 800˚C. За целта се използва затворен метален контейнер или предварително изкопана конусовидна дупка в земята, чиято форма е предпоставка за (почти) безкислородното горене, което благоприятства овъглеването на биомасата и превръщането ѝ в желания продукт – биовъглен.
Кратка история на биовъглена
Антропогенното производство на черни плодородни почви или така наречените “Тера Прета до Индио” води началото си от района на амазонските джунгли преди 3000 до 5000 години. Тези почви съдържат дълбок хумусен хоризонт, нетипичен за преобладаващите червени тропически почви там. В древни времена, местното население е приготвяло храна на огън и е заравяло въглените от огнището, заедно с други органични отпадъци като кости от риба и т.н., в ямите, които са се използвали за хигиенни нужди. Свойствата на въглена да задържа различни вещества по повърхността е служило за своеобразен дезинфектант и е спомагало за спирането на зарази по онова време. Така в продължение на стотици и дори хиляди години са се формирали уникалните за тези географски ширини почви, които служат за вдъхновение за производството на биовъглен.
Какви са приложенията на биовъглена?
Днес въгленът има много приложения – използва се в строителството като добър изолационен материал; като метод за възстановяване на замърсени почви в бивши мини, военни бази, депа; в козметиката; в животновъдството като добавка във фуража или сеното за спиране на миризми и подобряване метаболизма на добитъка; в медицината; за производство на биогаз; като пречиствател на питейни или отпадъчни води; срещу електромагнитна радиация; във функционалното облекло в текстилната индустрия; за производство на пелети; в металургията и електрониката и др.
Биовъгленът е продукт, преоткрит в съвременното селско стопанство и градинарство и може да бъде произведен както индустриално, така и в собствената градинка.
Използването му е една от обещаващите стратегии за опазване и подобряване на почвата и в борбата с климатичните промени.
Работилница за производство на биовъглен
По време на работилницата, организирана от Климатека, съвместно със Споделена градинка – с. Герман, София, произведохме биовъглен от сухи клони и съчки от широколистна дървесина, събрани в градината.
В предварително изкопана конусовидна земна пещ, тип дупка в земята поставихме материала за горене, като го наредихме под формата на пирамида и запалихме отгоре надолу. Така постигнахме ефекта на безкислородно горене (пиролиза) в нашата пещ.
Следихме огъня внимателно и слагахме допълнителен материал отгоре, като внимавахме да не се получи просто пепел или прекалено много пушек. Пепелта също може да се използва като добавка в градината, но тя няма същата пореста структура, с която се отличава биовъгленът.
След около 2 часа изгасихме огъня обилно с вода, като изчакахме въглените да изстинат окончателно.
Извадихме ги с помощта на лопата и ги разстелихме върху пластове картон, за да изсъхнат. С лопата натрошихме въглените възможно най-на ситно, прилагайки тежест.
След около 24 часа въгленът може да се счита за готов/изсъхнал и да се смеси с компост или ферментационна смес за активиране с хранителни вещества. По този начин се получава висококачествена почвена добавка, която може да се използва за наторяване в градината или като заместител на торф за разсади или саксии.
Източник: Климатека
Автор: Радина Калдамукова