През миналата година всеки българин е изпил средно по 146 бири. Общата консумация на кехлибарената течност у нас е 5.2 млн. хектолитра. Което означава, че на глава от населението се падат по 73 литра или с други думи по 146 бирички. В същото време самата консумация на бира в България през 2016 г. бележи ръст от 2.5% спрямо предходната година. Това показват вътрешните данни на “Загорка”, базирани на информация на Съюза на пивоварите в България, съобщи изълнителният директор на дружеството Никос Зоис, пишв inews.bg.
Според него не може да бъде посочена конкретен повод за увеличената консумация на бира през м.г., а по-скоро става дума за комплекс от причини. От една страна миналото лято имаше Европейско първенство по футбол, което няма как да не е повлияло на консумацията. В същото време обаче по принцип за българския пазар не е характерно сериозно увеличение на покупката на пиво от хората по време на големи спортни събития, като Евро 2016. “Просто българите обичат да пият бира”, обясни Зоис.
От друга страна увеличението на консумацията на кехлибарената течност през м.г. се дължи и на ръста на икономиката, смята той. “При отчетеното увеличение на БВП от 4.3% и намаляването на безработицата у хората са останали малко повече пари за харчене. И естествено това също е дало своя пронос за увеличената консумация на бира”, обяси още Зоис. Той допълни и че през м.г. на българския пазар както “Загорка”, така и други пивоварни компании, са предложили нови продукти, което също е причина за ръста на консумацията. В същото време и развитието на туризма в Бъгария има принос в увеличението на пазара на бира, смята той.
Паралелно с това обаче се очертава и една негативна тенденция както за икономиката ни, така и за пазара на бира в частност. И това е демографската криза, в която се намира България, обясни още Зоис. Поради тази причина перспективите не са много добри.
През последната година се забелязва и промяна в предпочитаните от българите опаковки, в които си купуват бира. И макар разликата с предходните години да не е голяма, все пак такава се забелязва. Основната е, че се отчита лек спад на продажбите на големте PET бутилки за сметка на стъклените и кеновете. Въпреки това обаче първите продължават да държат абсолютната лидерска позиция – 56% от продажбите на пиво у нас през 2016 г. е осъществена в такива опаковки. Но намаление все пак има, тъй като предишната година делът на РЕТ бутилките е бил 58 на сто. Паралелно с това пък този на кеновете расте от 13 на 15%. При стъклените бутилки пък увеличението е до 22%. Въпреки ръста обаче техният дял на пазара остава под постижението от 2013 г., когато е бил 25 на сто.
В пряка връзка с горепоссочените данни е и тенденцията от м.г. хората да пият повече пиво в кафенета и ресторанти. Както и от малки магазинчета. Именно заради това се засилват продажбите на стъклени бутилки и кенове. И отново поради тази причина се наблюдава спад на продадените обеми от големите вериги за хранителни стоки, от които се купуват най-много големи PET бутилки.
В същото време обаче реално през 2016 г. българинът е започнал да плаща малко по-малко за бира, макар количествата да са увеличени. На база на реализираните продажби средната цена на литър пиво е била 1.77 лв., което представлява спад от 2 стотинки спрямо 2015 г.
Според прогнозите на Зоис тенденцията за намаляване на консумацията у дома за сметка на тази по заведенията ще продъллжи. Въпреки това обаче към момента българинът все още предпочита да пие бира вкъщи, тъй като около 80% от реализираните на пазара обеми се дължат именно на домашната консумация. Шефът на “Загорка” очаква също и да се повиши търсенето на по-високите класове продукти на пивоварния бранш, съответно и част от българите да са склонни да плащат повече за по-добър продукт. Очаква се също така и ръст на пазара на безалкохолната бира, както и на сайдери с нулево съдържание на алкохол. Последните са предизвикани както от навлизащата от чужбина мода за здравословен начин на живот, така и по-отговорното поведение на шофьорите у нас.
