Макар в Европа и Западния свят като цяло идеята да ядеш насекоми да предизвиква отвращение, то на много други места това е напълно нормално. Нас може да ни е гнус, но инсектите са традиционна част от менюто на над 2 милиарда души на Земята. И са питателни.
В следващите редове ще ви отведем на пътешествие в 5 държави, в които редовно ядат буболечки, ще разкажем какви и как точно ги приготвят. Материалът е подготвен от екипа на Preventa.bg – една от водещите ДДД фирми в България, която познава насекомите в тяхната далеч по-неприятна роля – като вредители.
Информацията в статията се базира както на експертния опит на Превента с насекомите, така и на материали от достоверни източници като BBC Travel.
Тайланд: щурци и скакалци
Няма как да не започнем нашето необичайно кулинарно пътешествие от Тайланд. Там от векове се хранят с всичко, което пълзи, хвърчи или подскача.
Големите градове като Банкок и Чианг Май са известни с нощните си пазари и уличната храна. Вечер, когато улиците се изпълнят с мириса на чесън, чили и пържено масло, по сергиите наред нудъли и сатай (мариновано месо на шиш) се предлагат и пържени щурци и скакалци. Могат да се купят в хартиени пликове – като пуканки – и са идеално мезе за бира.
Китай: бамбукови червеи и какавиди на копринен молец
В наши дни на всяка крачка се сблъскваме с различни продукти „Made in China“. За щастие, това не се отнася за хранителните стоки. Защото в Китай не само си похапват насекоми, но и имат ферми за отглеждането им.
Едно от най-популярните китайски ястия е с т.нар. бамбукови червеи – всъщност ларви на молец, който живее в кухите стъбла на бамбука. Те се събират ръчно, почистват се и се запържват за кратко с чесън и щипка сол.
Друг традиционен деликатес са какавидите на копринени молци – остатък от производството на коприна, който в Китай намира втори живот в кухнята. Те се варят или пържат и често се добавят в супи и предястия.
А що се отнася до фабриките, освен традиционните копринени буби (Bombyx mori) в Китай се отглеждат контролирано и щурци (Acheta domesticus, Gryllus spp.), брашнени червеи (Tenebrio molitor) и дори хлебарки (Periplaneta americana). Спокойно, тези хлебарки не влизат в менюто, а се използват като добавка към фуражи.
Япония: ларви на оси и … стършели!
В Япония всичко се прави с внимание към детайла – от икебаната и калиграфията до храната. Дори ястията с насекоми изглеждат семпло и подредено.
В планинските префектури Гифу и Нагано местните хора от векове събират гнездата на малки черни оси (Vespula flaviceps) заради техните ларви, известни като hebo.Не се готвят възрастните насекоми, а техните ларви и какавиди – по-меки са и изключително питателни. След събирането на гнездата, при което разбира се редовно се случват ужилвания, ларвите се почистват и се приготвят задушени със соев сос, захар и саке.
Phoebe Amoroso, автор на BBC Travel, споделя в свой материал, че освен hebo, на фестивала Kushihara Hebo Matsuri в Гифу е опитал и пържен Азиатски гигантски стършел (Vespa mandarinia japonica). Очевидно местните ловуват и приготвят дори този вид стършели, които се считат за изключително агресивни.
Мексико: миризливки и яйца на мравки
Там, където ние бихме извадили спрей против вредители, мексиканците изваждат тиган и тортила.
В планинските райони на щата Гереро от векове се приготвя jumiles – ястие не с какво да е, миризливки. Инсектите се събират ръчно и се пекат или пържат с чесън и люти чушки. Сервират се в топла тортиля, гарнирани с чили и лимонов сок. Спокойно, при термичната обработка повечето от летливите вещества, на които се дължи неприятната им миризма, се изпаряват.
Но това не са единствените насекоми, които се готвят в мексиканската кухня. В някои райони на централно Мексико се приготвят яйца на мравки, известни като escamoles – истински „мравешки хайвер“.
Те се събират през пролетта от подземните гнезда на гигантски мравки (Liometopum apiculatum), измиват се внимателно и се запържват с масло, чесън и местни билки.
Зимбабве: гъсеници и термити
В южната част на Африка насекомите отдавна са част от хранителната култура – и по-скоро поради необходимост. В региони, където сушата често оставя хората без достъп до храна (и по-точно – месо), инсектите са достъпен и незаменим източник на протеин.
В Зимбабве най-популярни са гъсениците на императорския молец, известни като mopane worms. Те се събират от листата на дървото mopane, почистват се и се сушат на слънце. След това могат да се съхраняват с месеци. Приготвят се варени или запържени с подправки, лук и други зеленчуци.
Друг традиционен източник на храна са термитите, които се събират след дъжд, когато излизат от гнездата си. Обикновено се запичат на жар или се смилат и добавят към царевичната каша угали. За мнозина това е не просто местна традиция, а начин за оцеляване.
