Мартина Арабаджиева: Цялата хранителна система, от производството до справянето с отпадъците, се нуждае от промяна

Мартина Арабаджиева, координатор на Градска лаборатория София разказва за новата лаборатория за хранителни иновации, която стартира наскоро в Центъра за изследвания и анализи.

– Бихте ли представили пред читателите ни проекта Градска лаборатория София?

Градска лаборатория София е част от проекта FIT4FOOD 2030, който има за цел да подкрепи дейностите на ЕК, свързани с изграждането и развитието на политическата рамка Храни 2030. Подобни лаборатории са създадени в още 6 държави. Проектът има амбицията да създаде специализирана мрежа в областта на храните, като обедини в отворен диалог учени, преподаватели, представители на бизнеса и широката общественост, неправителствени организации, най-общо казано всички заинтересовани страни. Лабораториите ще подготвят и образователни модули, които да бъдат апробирани в различни целеви групи. За да се идентифицира най-полезното и приложимо съдържание на образователните модули се организират серия от работни дискусии. Първата такава беше проведена през юни, като са предвидени още две дискусии до края на годината (през септември и ноември). Ако някой желае, може да се свърже с нас за допълнителна информация.

– Какви са основните предизвикателства в областта на храните пред съвременното общество?

Темата е много обширна и идеята на създателите на проекта е чрез функциониращите Лаборатории да набави информация за съществуващите проблеми в различните страни-партньори по проекта. Разбира се, отчитаме и фактът, че европейското общество е изправено пред общи предизвикателства, към които са адресирани четири основни приоритета на политическата рамка Храни 2030. Те са свързани с начина на хранене и създаване на здравословни навици, кръгова икономика за ресурсно ефективна затворена хранителна система, щадящи екологично устойчиви хранителни системи, (не замърсяват околната среда) и стимулиране на иновации. Цялата хранителна система, от производството до справянето с хранителните отпадъци, се нуждае от промяна и подобрения, за да отговори на новите очаквания на обществото. Това е амбициозна и дългосрочна задача, която не може да бъде решена в рамките на проекта. Той е първа стъпка в тази посока и Градска лаборатория София е възможност да допринесем, макар и скромно за постигане на тази амбициозна цел.

– Къде е мястото на тенденции като градско фермерство и кръгова икономика за решаване на тези проблеми и как лабораторията може да спомогне за това?

Кръговата икономика е важен приоритет за Европа, защото само ако използваме ресурсите си ефективно ще се справим с глобалните предизвикателства на новото столетие.

Градското фермерство е тенденция, която добива все повече популярност в Европа. Една от основните задачи на Лабораторията е да повиши информираността на обществото относно проблемите и тенденциите в хранителната система. В този смисъл Лабораторията търси мнението на обществото, а дискусионните срещи са шанс, за да се намерят пътища за ефективно функциониране на хранителната система.

– Какви партньори и организации ще бъдат привлечени в работата на лабораторията?

Надяваме се в дейностите на Лабораторията да включим различни партньори, създатели и потребители на храни и други. На първата дискусия поканихме учени и изследователи в различни области на храните, университетски преподаватели в релевантни специализирани направления, представители на неправителствена организация, на гражданското общество, които са заинтересовани от темата. Бихме искали да привлечем също и представители на бизнеса. Използвам възможността отново да отправя покана към всички, които имат интерес от тази тематика да контактуват с нас чрез сайта ни – cra-bg.org.

– Ще има ли тя допирни точки с държавното управление и регулациите в сектора?

В проекта е предвидено създаването на документи, като преди тава се идентифицират проблеми на национално ниво, което би могло да бъде направено с помощта на държавни институции. Освен градските лаборатории в няколко държави са създадени и Политически такива. Към момента в България не е основана политическа лаборатория, но в рамките на проекта има възможност да се изградят допълнителни (политически лаборатории), така че не изключваме възможността и у нас да се създаде такава на по-късен етап. От Градска лаборатория София не се очаква да работи пряко с държавните институции, но се очаква да спомогне да се постигне промяна на част от регулациите в дългосрочен план. Затова първоначално ще се съсредоточим към идентифициране на проблемите у нас, за да може на следващ етап да се предвидят съответните мерки за тяхното решаване.

В рамките на проекта е предвиден обмен на експертиза и знания, като в заключителната му част ще се представят най-интересните дейности от всяка лаборатория последователно във всички страни (партньори по проекта). Паралелно с това ЕК ще събере, анализира и отрази информацията, получена от всички лаборатории, за да планира адекватни следващи действия за постигане на проектните цели.