Българите искат въвеждането на доброволен стандарт „Без ГМО“.

75% от българите искат въвеждането на доброволен стандарт “Без ГМО”. Това става ясно от данните от национално представително проучване за нагласите на гражданите към етикетирането на ГМО, публикувано от “За земята”, съобщава inews.bg.

То показва широка подкрепа сред гражданите за въвеждането на доброволен за бизнеса стандарт, който да гарантира, че в продуктите няма наличие на ГМО и под законовия праг за етикетиране като 74.9% от анкетираните искат такъв. Процентът на българите, които желаят стандартът да гарантира, че и животинските продукти са произведени без употреба на ГМО във фуражите е още по-висок – 78.4 на сто, пише Agrozona.

Изследването идва в момент, когато обсъжданият повече от година Закон за храните е на път да влезе в Народното събрание на второ четене, а в него се предвижда създаването на правила за етикетиране на продукти “Без ГМО”. В първоначалният вариант на законопроекта е било предвидено, че такъв стандарт ще бъде уреден с наредба на МЗХГ.

В последствие обаче, без ясни мотиви за това, законопроектът се изменя и не включва създаването на национален стандарт за продукти “Без ГМО” (обхващащ цялата верига от фермер до потребител), а се предлага въвеждането на добри производствени практики, които да се разработват от браншовите организации и съюзи и да се одобряват от министъра на земеделието, храните и горите. След реакция и изпратено Становище на Коалиция “България – зона, свободна от ГМО” законопроектът отново е изменен и приет от Народното събрание на първо четене, но без да се спази основното искане на организациите – регулирането на доброволния за бизнеса стандарт “Без ГМО” да бъде с наредба, изготвена с широко обществено участие.

Изследването показва, че 82,6% от анкетираните искат стандартът да се разработи от всички заинтересовани страни, включително граждански организации, научни институти и др., а едва 5,8% смятат, че той следва да бъде подготвен само от браншовите организации. В Германия доброволният стандарт е уреден със закон, в Австрия и Франция – с наредби, припомнят от

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Свързани

Хранително-вкусова промишленост

Как разхищението на храна допринася за климатичната криза?

Намаляването на отпечатъка от разхищението на храна, трябва да се съсредоточи върху стоките, които са „горещи климатични точки“, като месо и зърнени храни Радина Калдамукова е автор в Климатека. Тя е магистър по геоекология от университета в град Тюбинген, Германия. Участник в програмата за експерти в областта на климатичните промени “Pioneers into practice”, организирана от […]

виж повече
Новини Производство Хранително-вкусова промишленост

Академия по предприемачество в земеделието набира участници

Центърът за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа към Министерството на земеделието и храните (ЦНСССКЦИЕ) представя новия си проект Академия по предприемачество в земеделието. Сред целите на Академия по предприемачество в земеделието са развитие на младежкото предприемачество и новосъздадени или млади компании от сектор […]

виж повече
Новини Хранително-вкусова промишленост

Нестле Групата потвърждава прогнозата за 2024 г. и отчита органичен ръст от 1,4% за първото тримесечие на годината

Нестле България с органичен ръст от 8,8% за първото тримесечие на годината, в която бележи своята 30-годишнина на пазара   Марк Шнайдер, главен изпълнителен директор на Nestlé, коментира: „Очаквахме бавен старт и ще видим силно възстановяване на реалния вътрешен ръст (RIG) през второто тримесечие с надеждни резултати за остатъка от годината. Широката гама от инициативи за […]

виж повече