Основните проблеми на българското земеделие са окрупнените стопанства, спадът в производството на традиционни за България продукти, недостатъчното производство на биопродукти. 4% от земеделските производители в България управляват 80% от земята и практически липсват средни стопани, които обикновено са семейни фермери с няколко работници.
През 2018-та България ще трябва да води дебата за развитие на общата селскостопанска политика на ЕС, при срамната реалност, че това ще е един от основните приоритети на съюза, а у нас липсва реална подкрепа за него. Сега страната ни подготвя план за развитие на сектора, без да има национално финансиране и с източени евросредства.
Заради погрешна и зависима от “мастодонтите” в земеделието политика на последните български правителства, субсидиите за биоземеделие и агроекология бяха източени от големите зърнопроизводители и арендатори на огромни земеделски площ. Това се случи основно чрез фиктивно поемане на ангажимент за преминаване към биоземеделие, с което големите земеделски стопанства получиха допълнителни точки и по кандидатстване по други проекти – основно инвестиционни мерки. Другият механизъм, по който големите производители източват парите за агроекология, е чрез мерките за сеитбооборот.
В плана за развитие на биоземеделието до 2013 г. биоземеделието в България беше предвидено да има 8% от земеделските площи и 2% от произведената продукцията. В настоящия момент, 4 години по-късно, делът на биоземеделието е 5,5%, значителна част от които са спекулативни, с цел печелене на точки за кандидатстване по други програми.
Цялостната политика на държавата за подкрепа на едрите земеделци идва и от това, че им е предоставена възможност те да получават гориво без добавен акциз. Това е скрита субсидия основно към тях, но също и към Лукойл, което ощетява държавния бюджет и дава допълнително предимство за едрите земеделци. Зелените искаме преразглеждане на тази политика, чрез отпадане на това предимство или поне въвеждане на тавани за този тип подкрепа.
Поради политиката на облагодетелстване на големите химични концерни и едрите земеделски производители, Министерството на земеделието и храните и подопечната му Българска агенция за безопасност на храните се готви и през тази година да направи изключение от европейските правила, с което да допусне употребата на доказано вредните за пчелите неоникотиноидни пестициди. В ЕС продължава да има забрана за тях, като за два от трите вида вече има и доклади на Европейската агенция за безопасност на храните, според които те имат негативно въздействие. Зелените настояваме България, по примера на Франция и други страни, да наложи национална забрана за тези пестициди.
България трябва да вземе мерки за преодоляване на всички описани по-горе проблеми в земеделието. Администратовната реформа в сектора е задължителна, като Зелените предлагаме да бъде намалена бюрокрацията, да се улесни ползването на електронни услуги, както и да се създадат мобилни офиси на ангажираните институции, които да обикалят периодично селата, където се намират земеделските производители и по този начин да се пести време и ресурс на хората, чиято работа е да обработват земята, а не да се налага да пътуват по няколко пъти в седмицата до общински или областен център, заради административни дейности.
Необходимо е целево подпомагане на малките и средни производители за инвестиции в преработвателни и пакетиращи инсталации, с цел довеждането на продукцията им до краен продукт, с висока добавена стойност. Трябва да бъде улеснен достъпът до пазара за малките и средни земеделски производители, чрез организиането на фермерски пазари и промяна в наредбата за директните продажби на земеделска продукция.
Важна мярка за подкрепа на здравословното хранене и биологичното земеделие е въвеждането на задължение за училищата, детските градини и болниците да включват минимум 10% биопродукти в цялостното меню. Това ще стимулира биоземеделието и ще даде възможност на децата и най-уязвимите хора да се хранят с по-здравословни продукти.
Зелените предлагаме и въвеждането на стандарт ”Без ГМО”, по примера на Германия, Австрия и други страни в ЕС. Такъв стандарт и лого ще повиши търсенето на български продукти и ще гарантира за потребителите, че няма никакво наличие на ГМО, дори и такова под 0,9%, каквото е допустимо сега за всички продукти, без това да се изписва върху етикета.
